Този материал ми дойде като идея, когато бях на гости на една приятелка. Тя ми показа с гордост една кутийка, като се похвали, че си е купила ръчно направен крем. Погледнах с професионално любопитство какво нарича ръчно направена козметика и видях нещо тъмнокафяво, твърдо, недобре ухаещо, което трябваше да преставлява крем за лице с какаово масло. Между нас казано това в никакъв случай не можеше да се нарече крем, а си беше просто един обикновен мехлем с какаово масло, пчелен восък и нещо друго, което вероятно беше свинска мас.
За да се нарича един продукт крем, той трябва да представлява емулсия.
Емулсията в козметиката представлява смес от две взаимно несмесващи се субстанции, например масло и вода. Въпросната смес си беше просто смес от масла, липсваше водата, тоест това не беше емулсия и следователно не беше и крем.
Смелостта на този, който го е направил и дори го продава доста ме озадачи. Този “крем” имаше голяма вероятност да образува непопиващ слой върху епидермиса и да запуши порите на склонните към образуване на комедони кожи.
Искам да ви напиша какво трябва да имаме предвид, преди да се насочим към един от трите типа козметика. На първо място нека ясно разграничим значението на думите домашна, ръчно направена и купешка козметика.
Домашната козметика се ограничава с използването на подръчни и свежи продукти най-често хранителни, като плодове, зеленчуци, различни натурални масла, мляко, хума и др. Продуктът не се консервира и се използва на момента. Когато чуем “домашна козметика” си представяме нещо свежо, малотрайно, ефикасно, плодово, зеленчуково, млечно, безопасно и в повечето случаи това е така. Обаче имаме склонността да придаваме същите качества и на ръчната козметика, което не винаги е вярно. Освен това трябва да имаме предвид, че домашната козметика не е в състояние да задоволи цялостната ни нужда от козметика, освен нея е необходимо да използваме и нещо друго от масовата серия или ръчна изработка.
Ръчната козметика също може да бъде произведена вкъщи, тоест може да спада към домашната козметика. Но под ръчна козметика аз лично разбирам не домашна в смисъла по-горе, а професионално изработена козметика, която може да бъде направена както вкъщи, така и в лаборатория. За нея се използват субстанции, които обикновено не са достъпни за средностатистическата домакиня, която си прави маска с краставица в домашни уславия и за употребата им са необходими задълбочени познания по козметология. Продуктите задължително се консервират и това се прави по различни способи и имат трайност до 1 година.
Ръчната козметика може да превъзхожда в пъти по ефикасност и външен вид домашната и купешката козметика, когато е направена според правилата и от квалифициран специалист. Тя може да съчетава приятния външен вид на купешката козметика и ефикасността на домашната козметика. В нея се използват както съставки, влагани и в масовата козметика, така и натурални и растителни екстракти. Разликата е, че в нея могат да се вложат по-голям брой и количество активни съставки в сравнение с купешката и то според индивидуалните нужди на клиента, тъй като при всички положения се изработват малко бройки. Необходимо е да направим още едно строго разграничение, а то е, че ръчната козметика не означава при всички случаи натурална козметика.
Ръчно изработената козметика може да бъде нещо доста опасно, когато се прави от неквалифициран човек без достатъчно знания. По разни блогове виждам меко казано опасни рецепти за ръчна козметика с невероятни количества пчелен восък, тежки масла и емулгиране с боракс, което от години не се използва дори в най-евтината и долнокачествена купешка козметика. Пчелният восък не е безобиден продукт, въпреки, че е натурален. Той може да предизвика алергия, а и по принцип влагането му над 2% в кремове не се препоръчва. Билковите екстракти също не са безобидни и трябва да се използват с голямо внимание, както и етеричните масла. Също така в интернет преобладават и смели рецепти, съвети и дори продажба на ръчно изработени слънцепредпазни кремове с неадекватни съставки, включително за бебета и деца, които не само няма да ни предпазят от слънцето, но и фатално ще ни навредят. Съжалявам, ако съм засегнала някой колега, а ползващите ръчна козметика съветвам да подхождат изключително внимателно към подобни рецепти. Факторът рН също може да бъде предимство или недостатък за ръчно изработената козметика. Ако е нагласен (“композиран”) правилно, кремът ще има своя благотворен ефект, но ако има малка вариация, това може има неприятни последици за кожата. Домашно приготвените сапуни могат да са толкова алкални, че понякога да достигнат стойности на рН между 9 и 10, което е опасно за ползващите ги, особено тези с чувствителна и суха кожа, за които се препоръчва сапун със сравнително кисело рН.
Както надявам се ви става ясно, това е най-рисковата категория козметика, използвайте я само ако сте напълно уверени в качествата на този, който я изработва.
Купешката козметика е ясно на всички какво представлява, надали има смисъл да обяснявам за нея. Продуктите, плод на маркетинга, са с привлекателна опаковка, вид и мирис. Видът и мирисът се дължат на синтетични оцветители и парфюмни композиции, а продуктите имат голяма трайност. Предвид серийното производство активните съставки са сведени до минимум, тоест не можем да очакваме от масова козметика някакъв невероятен ефект. Обикновено тази козметика е по-евтина от ръчно изработената, най-вече поради серийната организация на производството й. рН факторът тук не е еднозначен, той е също толкова масов, колкото и самата козметика, но основните правила са спазени за стойностите за определени видове продукти. Купешката козметика може да бъде и натурална, но внимание с този термин, вече съм обяснила защо!
Домашна, ръчна или купешка козметика – изберете сами, като обаче стигнете до вашето решение с необходимите познания.
А ако желаете да се потопите в света на ръчната козметика с квалифициран специалист, не пропускайте нашите курсове по козметични кремове за начинаещи и напреднали, минерален грим и др.
Това беше всичко засега.
До скоро!
