Тази ми публикация всъщност се роди по една основна причина – зачестилите рецепти „направи си сам“ за оцветяване на косата без употребата на стандартни средства. Интернет е пълен с идеи за оцветяване на косите с кафе, чай, сок от цвекло, моркови, салвия, доматен сок и т.н., които са безобидни, но се стига и до каша от смлени сухи или маслени пастели, „степчета“ и други подобни идеи, не толкова с цел да не се използват стандартни продукти, а да се прояви оригиналност, което е цел на много блогъри, за да привлекат читателска аудитория. Същевременно оставам с чувството, че фокусът на конкретната тема се измества към „какъв по-неподходящ и неприятен продукт да използвам върху косата си“.
Нека да започна с това, че ако трябва да търсим „топлата вода“ в оцветяването на косите, то активния въглен, както различни сулфати и сулфиди са се използвали още в Древна Гърция и Древен Рим.
Естетичната нужда от оцветяване на косите, най-вероятно с подобен брой за епохата недоволни от цвета на косата си и търсещи промяна жени и мъже, датира от древността. Следи от оцветяване на косата са открити дори при египетските мумии.
В моите публикации за красотата през Средновековието също съм споменала за рецепти от изследваните от мен ръкописи, които включват желязно галово мастило, калиево-алуминиева стипца, пепел от изгорени пчели и други. Въпреки, че самата аз намирам вдъхновение да изпробвам и предлагам алтернативни употреби на най-различни субстанции, специално идеите за оцветяване с пастели и подобни ми изглеждат по-скоро незряли, не само като скромен краен резултат, но и защото крият известен риск при употреба.
Наскоро попаднах на една статистика, сама по себе си неточна и без основни данни откъде е взета, за кого се отнася и за какъв брой жени, но все пак забавна, която твърди, че:
– 50% от жените не са щастливи от цвета на косата си
– 40% от жените не са намерили идеалната серия за грижа за косата си.
След като посветих минута мълчание на тъжния факт колко много нещастни от цвета на косата си жени има на този свят, ще напиша по този повод няколко думи за пазара на продуктите за оцветяване на коса. Статистиката с картата по-долу за процентното разпространение на населението с руси коси в Европа взех от интернет.
Продуктите за оцветяване на косата имат огромен пазарен дял в целия свят. В някои държави, например Бразилия, продажбите на продукти за коса надвишават тези на продукти за кожата. А доколкото разбрах от уважаван експерт козметолог, в България най-произвежданите козметични продукти са не друго, а боите за коса.
Как най-просто можем да класифицираме боите за коса?
Всъщност, да се класифицират боите за коса не е лесно, зависи на базата на какъв признак го правим. Все пак ще направя един бегъл опит.
Окислителни бои
Окислителните бои е необходимо да бъдат активирани от т. нар. проявител.
Използват се при трайно и „тон върху тон“ боядисване и осигуряват дълготраен ефект без възможност за връщане към естествения цвят, което се случва в алкална среда.
Т. нар. безамонячни бои също са окислителни бои. Вече има разработени дълготрайни бои, които нямат нужда от проявител. Този вид бои представляват най-разпространените бои на пазара. Имат най-добрата способност да покриват белите коси и могат да наслагват пигмента под повърхността на косъма така, че да не се измива при рутинно измиване.
Директни бои или оцветители
Директните бои имат временен ефект, те нямат нужда от проявител. Могат да издържат, в зависимост как са формулирани, от едно до десетина или малко повече измивания. Обикновено това са формули с кисело рН и се използват за прогресивно оцветяване, в смисъл за всекидневна употреба дори включени в шампоан, по принцип в носители на водна основа.
Ако косъмът е бил вече третиран окислителна боя, той е порьозен, и оцветителят може да има още по-дълъг ефект.
Според начина на употреба, и според формулата, разбира се, боите могат да бъдат професионални или за домашна употреба.
Билкови бои
Освен това, пазарът оставя място и за сегмента, наречен билкови бои, които са единствено смес от билки, като така ги разграничава от „небилковите“. Някои билкови бои могат да имат ефект на полутрайни бои. По-известните такива бои са екстрактът от растението Lawsonia, или т. нар. къна, и екстрактът от Indigofera, или познато като индиго. Тук е мястото да спомена, че някои оцветители, които се продават като „билкови“, изобщо не са такива. Най-големият проблем в този случай са концентрации над допустимите норми на PPD (парафенилендиамин), които се съдържат в т. нар. „черна къна“.
Белите коси на мама ….
Законите на физиката повеляват, че всъщност белите коси не са бели, а прозрачни. Човешкото око ги вижда бели заради един физичен ефект, който се нарича дифракция на светлината. По същия този начин виждаме бял снега. Сега ми хрумна, че всъщност българският език е предвидил точно описание на един и същ процес с израза „белоснежни коси“. По абсолютно същата причина нашите очи виждат т. нар. „бяла козметика“ – козметичните кремове, тоалетни млека, балсами за коса, маски и т.н. като бели, а те всъщност не са бели.
Цветът
Косите на жените (и мъжете) са руси, кестеняви, черни, червени … и това, освен че ни прави различни, е всъщност количеството и типа меланин, който прогресивно се отлага върху косъма в процеса на неговото израстване. Концентрацията на меланин е около 2% в русите коси, малко повече при червенокоските, а при черните коси достига до 8%.
Механизмите, които регулират пренасянето на меланинови гранули в косъма от меланоцитите, са сложни. Характерът им е преди всичко генетичен и хормонален, но въпреки това различен от процеса на пигментацията на кожата ни.
До нови срещи!
