Когато най-малко очаквах, ми се даде възможност наскоро да изтупам от прахта някои стари мои записки. Водила съм ги след изследване на някои ръкописи, върху които съм правила навремето опити за преводи от староиталиански на любимата ми тема – а именно козметичната химия.
Всъщност, много се радвам, че послужиха неотдавна по същество в университета, а още повече се радвам, че се приеха добре, представени на академично ниво. В тази публикация реших да споделя някои от тях.
През периода на Средновековието, културният модел в Европа налага като идеал за женска красота бялата кожа, сините очи и русата коса. Жените, по-специално тези от по-богатите прослойки, са се подлагали на серия от козметични манипулации, често скъпи и много болезнени, за да се впишат в тези идеали: много бяла кожа, отсъствие на окосмяване, червени устни и бузи, щедро закръглено тяло, които отличавали богатата дама от слабите и мургави жени от низшата класа.
Искам да ви разкажа за една личност и нейните ръкописи, които до ден днешен се считат за основата на модерната медицина и козметика. Това е жената лекар Тротула дe Руджеро, живяла в периода 1035-1097 г. в Салерно. Позната е още като Троттула, Тротта, Трокта или Троктула.
Намирам за странно и за вид неинформираност, че в съвременни материали, най-вече английски и американски се поставя под съмнение дори нейното съществуване, особено когато за нея се знае толкова много, като произход, живот, семейство, наследници и т.н. Всъщност не е било обичайно една жена да бъде образована и особено да бъде лекар в тази епоха, но е факт, че благородническият й произход и материалните възможности за образование са изиграли своята роля.
Ръкописите на Тротула до ден днешен се считат за основата на модерната медицина и козметика. Те представляват сборник от медицински текстове, който без съмнение се счита за основния и най-съществен източник на информация в наше време по отношение на епохата на Средновековието.
Известни са три нейни основни документа:
De passionibus mulierum ante in et post partum: За болестите на жените преди и след раждането (издаден след това през 1544 като печатно издание от Джордж Крант в Страсбург).
De ornatu mulierum: Козметика за жени
Practica secundum Trotam: Медицинска практика на Тротула.
Спирам се конкретно на De ornatu mulierum, известен още като “Trotula Minor“, тъй като той дава уроци по грим, съвети за изглаждане на бръчките, за премахване на отоци по лицето и около очите, за изсветляване на кожата, депилиране на тялото, прикриване на петна и лунички, миене на зъбите и премахване на лошия дъх, лекуване на заболявания на венците, оцветяване на косите, депилиране, омекотяване на напукани устни и др. Тротула дава напътствия за приготовлението на унгвенти и лечебни билки за лицето и косата, както и за поддържане на здравето чрез парни бани и масажи.
Когато си помислих, че надали е възможно някой да не е изследвал в детайли неизмеримо богатото съдържание на този ръкопис, попаднах на труда на д-р Паоло Кавалло, фармацевт, и негови колеги, публикуван в International Journal of Cosmetic Science, в който са анализирани аспектите от ръкописа, с опит да се потвърди, отрече или подчертае козметичния и терапевтичен ефект на някои интересни съставки и рецепти.
Много от съставките, описани в трактата, в днешно време се считат за остаряли и дори за опасни – дива печурка, черен блян, живак.
Д-р Паоло Кавалло идентифицира и описва 96 растения и техни производни, 20 препарата от животински произход, 17 минерала, 6 смесени препарата, които съставляват общо 63 рецепти с козметичен и медицински характер. По отношение на идентифициране на растенията и други средства авторът на анализа пояснява, че не е било лесно да се установи, дали описаните с тривиални имена в ръкописа растения са всъщност същите растения с тези имена в днешно време.
Голяма част от споменатите в ръкописа растения, логично принадлежат към флората на зоната около Салерно, на свой ред с първоначален произход от Ориента. Някои от средствата са ясни, като например физическите методи за депилация – гума арабика, мастикс от мастиково дърво, живак против паразити, мед за хидратация, но други – не.
Друга интересна част в анализа на д-р Кавалло е сравнението на средновековните препарати с актуалните козметични препарати. Описаните от Тротула препарати са били много по-мазни, защото като мазнини са се използвали по принцип такива от животински произход. Не е трудно в този случай да направя едно лично свое заключение, че предвид консистенцията и афинитета на тези препарати, това да позволява на съдържащите се в тях активни съставки да разгърнат своето действие за много по-дълго време върху епидермиса.
Като сравнение мога да кажа, че съвременните козметични продукти се произвеждат предимно под формата на емулсии, като това дава на използващия по-леко и по-приятно усещане за продукта. Нарочно не се изказвам за действие и ефикасност, защото не е лесно да се направи сравнение, неизвестните са много и критериите няма как да се създават.
Все пак д-р Кавалло отбелязва, че голяма част от растителните производни, които са споменати в трактата, се използват и в съвременната козметика, докато тези от животински произход вече не се използват.
И за нетърпеливите да прочетат нещо по-забавно, ето някои мои интерпретации от ръкописа:
За руменина на бузите:
“Взимат се корени от бяла и черна дива тиква, измиват се, смилат се и се изсушават. Стриват се на прах и се смесват с розова вода. С тънка памучна или ленена кърпа, се обтрива лицето, което ще добие известна руменина. На бледата жена дава розов цвят, ако се нуждае от зачервяване, така че с избледнената или маскирана бледност червеният цвят изглежда така, сякаш е естествен.“
За изрусяване на косите:
“За да оцветите косите си като злато: вземете външната кора на ореха и вътрешната кора на дървото, сварете ги във вода и в същата вода разтворете стипца (калиево-алуминиева стипца), и прах от шикалки (б.а. желязно галово мастило), и с тях намажете косите, след като ги измиете, наредете листа със застъпване, увийте с тюрбан за 2 дни и косата ще се оцвети. Разрешете косите, и изчеткайте сухите остатъци от сместа. След това нанесете мак, драконова кръв (смола от драконово дърво) и синя айважива и стойте така 3 дни, на четвъртия ден се измива с топла вода, и така цветът няма да може да бъде отмит лесно”.
Втора рецепта за руси коси:
“Вземете кора от бъз, цвят от ракитник, шафран и яйчен жълтък; сварете ги във вода и намажете косите”.
Трета рецепта за руси коси:
“Затворете в нова тенджера колко може повече пчели, изгорете ги, смелете ги със зехтин и намажете косата. За същата цел е подходяща агримонията (лечебен камшик), смляна с козе мляко.”
За червени коси
„Ако искате да имате червени и плътни коси, мийте се често със следната смес: добавете змийско мляко на стръкове и листа от чемшир; добавете още змийско мляко варено дълго време; след това вземете една тенджера с пробито дъно, сложете отгоре бял плат, и върху него положете пласт кимион, следващ пласт от смляна слама предимно овесена, трети пласт от стърготини или листа от чемшир; четвърти пласт от растение, което не мога да идентифицирам, пети пласт от змийско мляко; слага се филтър двоен, троен или четворен, от фин пясък, прах от лакриц, пепел от ясен или лоза. Водата бива изливана през тази тенджера и косите, мити често с тази отвара, се увиват, докато изсъхнат. Много бързо, косите ще станат красиви. Преди разресване на косите върху тях се посипва смес от стрити на прах карамфил, индийско орехче, сушени рози, калган (галангал), и още черен пипер, кардамом, канела. След като измиете косите с тези съставки, добавете розова вода, навлажнявайки и гребена. Ако се добави горски мъх, ще бъде още по-добре“.
За боядисване на косата в черно
„Вземете кора от много сладък нар, смелете я и я сварете в оцет или вода, след това я прецедете. Към получената течност добавете прах от шикалки (б.а. желязно галово мастило) стипца (б.а. калиево алуминиева стипца) в голямо количество, за да се получи гъста каша, и намажете косите с тази смес. След това напоете трици със зехтин, сложете ги на огъня в съд, докато триците прегорят напълно, нанесете тази смес по цялата дължина на косите, след това ги навлажнете и нанесете отново от същата смес, оставете да престои на главата една нощ, за да се боядисат добре косите, след това ги измийте и ще са изцяло черни.
Тротула описва в трактата си и един “предшественик” на съвременните ексфолиращи продукти. Съветва да се използват трохички от хляб за освежаване на кожата на лицето.
Описва и един вид примитивен пилинг при акне, използвайки дразнещия ефект на лука върху кожата. Допускам, че рецептата действително би могла да работи, като изключим, разбира се, неестетичната миризма и моментното кожно раздразнение. Всъщност лукът наистина има ефект анти акне, дължащ се на високото съдържание на алин и смеси, подобни на сярата. Лукът съдържа и вода (90%), протеини (1,5%), витамини B1, B2, и C, както и натрий. Съдържа също и полизахариди, пептиди, флавоноиди, етерични масла, а също и простангладини, които имат противовъзпалителен ефект.
За избелване на зъбите
Тротула препоръчва механичното им търкане с паста от мрамор, стрит на прах, тоест калциев карбонат. Тази рецепта спокойно мога да я нарека прародител на съвременните парсти за зъби с абразивен ефект.
Рецепта за депилация
„За да стане кожата ви мека и гладка, без косми от главата до петите, трябва да посещавате обществена баня. Ако не сте свикнали, направете си парна баня по следния начин: вземете керемиди или бели камъни, сложете ги в печка и седнете отгоре. Или вземете топли керемиди или черни камъни, сложете ги в печка или в дупка, изкопана в земята, след това излейте топла вода, за да се вдигне пара, и седнете, увити в кърпи, за да се изпоти. Когато се изпотите добре, влезте в топлата вода и се измийте грижливо; след това се изсушете добре с ленена кърпа. След това намажете цялото тяло с депилиращия крем: вземете негасена вар, минете я през сито и сложете четири унции в глинен съд, и я варете докато не стане на каша; (б.а. със сигурност се има предвид процеса на гасене на варта, в който негасената вар се разтваря във вода, което е съпроводено с отделяне на голямо количество топлина, като образуваното съединение е калциев дихидроксид или още гасена вар), след това вземете една унция арсенов оксид и продължете да варите докато не стане готово, внимавайте да не престоява прекалено дълго върху кожата, защото ще причини изгаряне. Ако все пак се изгорите от депилиращия крем, вземете популеон (мехлем против възпаления и изгаряния, не е установено какво е съдържал) добавете му розово масло или масло от теменужка, или със сок от дебелец, и мажете, докато изгореното място се успокои, после мажете с бял балсам (не е установено какво е съдържал), докато раздразнението не изчезне“.
Втора рецепта за депилация:
„Ето един балсам за благородни жени, който депилира, прави кожата нежна и премахва петната: вземете сок от листата на дива краставица и бадемово мляко, смесете в съд с негасена вар и арсенов оксид, счукани на ситна прах, добавете начукана ферула с малко вино и варете цял ден и цяла нощ. Когато е добре сварено, махнете ферулата и добавете малко зехтин, вино и живак. Когато е готово, махнете от огъня и добавете от следните подправки на прах: смола от мастиково дърво, тамян, канела, индийско орехче, карамфил, всички по равни части. Този балсам има приятен аромат, и омекотява кожата. Благородничките от Салерно обикновено се депилират с този крем“.
Проблемите тогава явно са били същите като днес 🙂
Шедьовърът на Тротула е много важен дори само като илюстрация на тенденциите за естетика по време на Средновековието, социалното положение на жените, както и проблемите, които са имали и които определено не се различават значително от днешните – нежелано окосмяване, косопад, мелазма, бръчки, боядисване на косите.
Интересно е обаче, че от друга страна проблеми като целулита не биват изобщо счетени за проблем, тъй като това е било напълно допълващ ефект на идеалното женско тяло.
Харесва ли ви тази „средновековна“ тема?
В следваща публикация ще продължа с не по-малко важна и интересна за мен личност, отново жена и отново от Средновековието.
