Слънцето ни е нужно. Така, както и водата и въздуха. Не можем без него. Другото, което е жизнено необходимо в наши дни обаче, според мен се нарича мярка. Валидно е във всеки аспект в живота, а в контекста на тази статия – и когато се излагаме на слънце.
Слънчевите лъчи, по-точно ултравиолетовите лъчи от тип B (UVB), всъщност помагат на клетките на кожата да произвеждат молекули като например витамин D. Отново жизнено необходими.
Но прекомерното излагане на тези лъчи може да бъде много опасно. Няма начин да не сте виждали стабилно изгорял човек, огледайте се на плажа и в радиус от максимум 20 метра ще видите поне няколко.
Природата си знае работата и болката и зачервяването от слънчевото изгаряне са си чист и ясен сигнал да престанем да „се печем“ в буквалния смисъл на думата под слънцето.
Българският език е много илюстративен, не е случайна употребата на един и същи глагол за „пека пиле“ или „пека се на слънце“.
Последствията са едни и същи – изгаря пилето, изгаряме и ние – ирония на граматиката и съдбата.
Освен, че ни „изпичат“, слънчевите лъчи могат включително да увредят участъци от спиралата на ДНК на клетките на кожата ни и съответно да увеличат риска от тумори и кожни заболявания. Не на последно място, в козметичен и естетичен план, слънцето в непремерени дози ни подарява гарантирано и „ефикасно“ преждевременно остаряване.
Е, отнесете се с разбиране, неслучайно козметичният сектор не страда от спадове в оборота, а лекарите, които поставят после филъри също се нуждаят от пари за пазаруване 🙂
Стига ирония, сега искам да ви въведа в някои по-сериозни аспекти, като клетъчния механизъм, който управлява сигнала на болката и сърбеж, причинени от слънчевото изгаряне.
На първо място, виновен за неприятната ситуация, наречена слънчево изгаряне, е притежателят на кожата. За това не са нужни специални изследвания като доказателство. Принципът „който каквото прави – за себе си го прави“ и за „лудия и баницата“, кой я дава и кой я яде, е напълно валиден и в тази ситуация.
И за да можем все пак да не сме изцяло виновни само ние, а ние никога не сме, обикновено е правителството или поне кемтрейлс, ще ви посоча и друг виновник за неприятната ситуация с червена и болезнена кожа.
Механизмът на сдобиване с този проблем се счита вече за научно изяснен, благодарение на изследване, проведено от екип от Duke University, САЩ.
Според това изследване, второто място по вина за изгарянето си делят слънцето и една „лоша“ молекула, която се намира в щедри количества в нашия епидермис. Това е един вид протеин, който има много функции в човешката физиология. Този протеин се нарича TRPV4.
Излагането на UVB лъчи води до активирането на TRPV4, което пък води до „нахлуването“ на голям, бих казала прекомерен брой на положително заредени калциеви йони в клетката. Това на свой ред води до активирането на една друга молекула, която е „виновна“ за усещането за сърбеж, и се нарича ендотелин. Тя пък на свой ред стимулира TRPV4 да пропуска калциеви йони. Истински омагьосан кръг, нали?
Изследващите този механизъм са установили, че премахвайки генетично TRPV4 от епидермиса, зачервяването, болката и сърбежа намаляват. Вече е създаден (в експериментална фаза) фармацевтичен продукт, наречен GSK205, който подтиска активирането на TRPV4.
Дали се задава ново поколение слънцезащитни продукти?
Погледнато далновидно, щом е открит механизмът, който причинява слънчевото изгаряне, в козметично-формулативен план това означава, че се отварят перспективи не само за ново поколение слънцезащитни продукти, но и продукти за след слънце, също така и антиейдж продукти.
Но много път трябва да се извърви и много години ще изминат, преди инхибиторите на TRPV4 да се превърнат в инструмент за въздействие в козметиката, включително да се изследва и действието им в комбинация със сега съществуващите филтри или разработването на нови комбинации.
Дотогава не ни остава нищо, освен да се отдадем да премерени изживявания под слънцето.
До скоро!
