Признавам си, всъщност никога не съм крила, че дните на плажа предпочитам да ги прекарвам на сянка под чадъра, по възможност с книга и студено питие. Аз съм от този тип хора, които се наслаждават по този начин на моментите на долче вита, и определено не съм единствена. В радиус от няколко десетки метра на плажа винаги има още такива „активни“ почиващи.
Удоволствие за мен е обаче, да наблюдавам своите хора да се къпят в морето, както и останалите почиващи наоколо, които интензивно и с постоянство събират тен.
От друга страна не крия, че ми е приятно да ми казват, ти си на 43, а нямаш бръчки. 
Ласкатели и ласкателки сте вие, бих казала, добре че не ви вярвам 🙂
Имам, разбира се, но такива, които са естествен резултат от смях и други гримаси, както и т. нар. „гневна бръчка“ между веждите. Какво е общото, че се хваля дискретно или не толкова, че нямам бръчки, с плажа? Ще обясня след малко.
Всъщност не излагам лицето си дори в градски условия на слънце. При мен определено не е въпрос на изключително светла кожа, която не може да придобие така мечтания загар. Напротив, аз съм от „късметлийките“, с една мъничка идея загар по рождение. Колкото да мога напълно плавно и с мярка, ако се изложа на слънце, да не преминавам през така проблемната червенина, а умерено и приятно да придобивам така мечтания златист загар.
С други думи моите меланоцити са отличници и старателно и безотказно вършат своите задължения.
Чудесно, биха казали дерматолозите, меланинът е естествен пигмент, който е произвеждан от меланоцитите в нашата кожа. На него дължим както естествения тон на кожата си по рождение, така и красивия загар от всяка лятна ваканция, и този загар е един вид естествена защита от ултравиолетовите лъчи.
Вероятно бихте попитали, а защо тогава не целиш бърз и тъмен шоколадов тен? Всъщност, защото на първо място, не обичам горещината, на второ – използвам знанията си, за да проявя мярка в излагането на слънце. Слънцето ни обича, но и ни състарява. Не само то, разбира се, големият град крие други изненади, които ни подаряват бръчки, но за тях в следващи публикации.
Ултравиолетовите лъчи, така известните ни от етикетите на слънцезащитните продукти UVA и UVB лъчи, особено първите, атакуват така ценната молекула на нашата ДНК, която се намира в самите меланоцити и разкъсват спиралата й.
Дотук нищо кой знае какво физиологично странно, освен факта, че ДНК с разкъсана спирала заради сериозно слънчево изгаряне, в това й състояние не може да се репликира правилно и това може да създаде потенциален източник, откъдето да се зароди тумор на кожата.
Как се случва на практика този процес? Два сегмента на ДНК спиралата се съединяват неправилно в нещо като огледален образ. Представете си например две страници на отворена книга. Увредена, или променена по този начин, молекулата на ДНК не е в състояние да предава правилно информация. Така се раждат увредените клетки.
Увреждането върху спиралата на ДНК на меланоцитите се дължи на един вид молекули, отделяни от самите меланоцити, изложени на силното въздействие на ултравиолетовите лъчи. Това са циклобутан-пиримидинови димери, за по-кратко CPD, които причиняват това „слепване“ на спиралата. Не говоря наизуст, това е доказано клинично в Yale School of Medicine.
Това, което обаче е изненадващо откритие от неотдавна, е че меланоцитите продължават да произвеждат CPD дори часове след излагането на слънце. Защо? Вече е намерено обяснение в научните среди.
Виновен е … един електрон. Ултравиолетовите лъчи атакуват два ензима в кожата, които предават поетата енергия на един електрон, който принадлежи на молекулата на меланина. Този електрон обаче не е в състояние да се задържи в такова високоенергийно състояние и освобождава тази енергия, като буквално я засилва като топка срещу футболна врата срещу спиралата на ДНК. И спиралата се уврежда по същия начин, както когато стоим директно под обедното слънце на плажа без подходящ слънцезащитен продукт.
Добре, а какво да правим тогава? На първо място да не си създаваме излишна паника. Радвайте се на живота. Вероятно понякога е по-добре да не знаем процесите в такава дълбочина. Пък и този процес на „самобичуване“ на меланоцитите е доста бавен. На второ място – добре е да се вслушваме в съветите на дерматолозите, и да използваме подходящи слънцезащитни продукти.
Да отричаме и пренебрегваме изцяло тези процеси само защото не можем да ги разберем, не е решение. Една от ролите на този блог е тази – да ви обясня правдоподобно процесите по начин, по който да ги разберете.
От време на време е добре да си преглеждате бенките, прост съвет от мен.
А кой знае, надявам се науката да напредне дотолкова, че за в бъдеще да открият начин за възпрепятстване на предаването на тази енергия и да обуздаят този непослушен електрон, и да си купуваме решението „внедрено“ в баналния ни лосион за след слънце.
Бъдете щастливи, бъдете здрави и до скоро!
