Ще започна с един цитат на Артър Блок, „Наръчник по съвременна наука“, който считам за доста илюстративен и закачлив, що се отнася до предмета на тази публикация:
1. Ако е зелено и мърда, е биология.
2. Ако мирише, е химия.
3. Ако не работи, е физика.
4. Ако е неразбираемо, е математика.
5. Ако няма смисъл, е икономика, или психология.
Между другото Артък Блок е авторът на Законите на Мърфи 🙂
Защо тази публикация?
За да направя кратък, елементарен и … отегчен монолог на тема „химия“, поради някои причини.
Отворих работния си имейл и написах думата „химия“.
Някои от резултатите изреждам по-долу, това са имейли от клиенти:
„Недоволна съм от почти всички препарати с химия и затова търся алтернативни варианти.“ Милена
„Надявам се да добия знания и умения в тази красива насока, наречена козметика без химия.“ Жана
„Искам да избягна каквито и да е химии в козметиката“ Мариана
„Предстои ми процедура, която не позволява натоварване с химия“ Лили
„Кремът ни ще е с хайвер, и не искам да съдържа никаква химия“ – Димитър
И едно от реалните запитвания лице в лице, които съм имала:
„Искаме да се научим да правим сапуни, но от тези натуралните, без химия“
Така …
Някой е казал, да видим дали ще познаете кой:
„The good thing about science is that it’s true whether or not you believe in it.“
И напълно в този контекст, независимо дали ни харесва или не,
химията е наука, която изучава материята, нейните характеристики, структура и трансформации. А материя се нарича всичко, което заема място и има маса. Къде е проблемът? Ами такъв няма, ако приемем, че щом ние съществуваме, химия сме и ние и всичко, което ни заобикаля: въздухът, водата, планините, земята и всички живи същества. Това се разисква още в основното училище, и не би трябвало да бъде поставяно под съмнение, но фактическата ситуация говори друго.
Измежду различните направления на науката, се убедих отдавна, че химията е една от науките и концепциите, които са най-трудни за комуникиране на неспециалисти.
Кой не е чувал или чел за „козметика без химия“?
Колко пъти сте чували реклами за натуралността на даден продукт и неговите полезни качества, съпоставяйки го, къде нарочно, къде случайно, с въображаем „химически“ произход?
Химическо – следователно опасно. Химията често се свързва само и единствено с опасност за човека и животните, замърсяване на околната среда.
Имам новина за вас, и то без значение дали ви харесва или не, както казва горния цитат.
Не означава нищо, когато се каже, че една съставка е химическа, защото всичко, което ни заобикаля е химия. И водата е съединение от химични елементи, но някой журналист ще се осмели ли да я нарече „химическа“?
Предполагам, че в случаите, когато нещо бъде наречено „химическо“, се има предвид синтетично. Най-вероятно, за да бъде разграничено от „натурално“, но това мога само да го гадая, предвид, че опитите за комуникиране посредством каналите, предназначени за неспециалисти са неясни и не помагат за по-доброто разбиране на проблематиката, а напротив.
Синтетична е субстанцията, която е създадена в лаборатория, а не в природата. Това обаче не значи, че едно съединение, естествено съществуващо в природата, не може да бъде аналогично създадено в лаборатория. Разликата е в обратното – че някои съединения, които се създават само в лаборатория, може да нямат своя аналог и тяхната молекула да не съществува в природата.
Намирам за много забавен, а също и многозначителен израза на една остроумна дама, която се опита да нарече по правдоподобен начин продуктите, резултат от синтез, а именно – „химическа химия“.
Ето как изглеждат някои храни от ежедневието ни 🙂 Добър апетит!
