Който има бяла котка като моята, вероятно е предупреждаван много пъти от ветеринаря да внимава тя да не се излага често на пряка слънчева светлина. Проблемът е, че тези котки са вид „котешки албиноси“ и могат да развият тумори, причинени от ултравиолетовите лъчи, най-вече върху ушите и нослето, например сквамозноклетъчен (плоскоклетъчен) карцином (carcinoma squamocellulare).
Да, но като всички котки моята Порша обожава да се излежава на слънце. Ако се оплаквате, че ви е трудно да нанесете слънцезащитен продукт върху вашите тичащи и пълни с енергия деца на плажа, опитайте с котка 🙂 И се опитайте да й обясните, че не трябва да си ближе носа и да си търка ушите поне за малко.
Следващ момент в така актуалната тема за слънцезащитата, особено с наближаването на „плажния“ сезон е, че като излизам с приятелки и бъбрейки, често се разисква този аргумент.
Установих, че никоя от тях не знае какво наистина означава слънцезащитен фактор или spf (английско съкращение от sun protection factor).
Всички те споделиха, че биха купили слънцезащитен продукт с максимум spf 15, тоест нисък, за да могат добият тен по-бързо. Пак по тяхно мнение нито една не би си сложила spf 50, защото според тях няма да почернеят.
Не са само те, в съвременното ни, и би трябвало добре информирано общество, продължава да се мисли, че spf 15, 30, 50 са фактори на „плътност на покритие“. А всъщност тези „фактори“ представляват вид времеви индекс.
За да бъде създадена този вид величина, Sun Protection Factor – SPF, козметичните химици са наблюдавали след колко време кожата се зачервява без употребата на какъвто и да било продукт.
Така, например, ако един човек започва да „изгаря“ след 10 минути и използва филтър spf 15, това означава, че би могъл да стои безопасно на преки слънчеви лъчи 10 x 15 минути, тоест около 2 часа и половина, преди да заприлича на варен рак. Още един пример – ако почервенеем след 5 минути и използваме spf 50, това означава, че можем да си позволим да се изложим на преки слънчеви лъчи, старателно намазани с този продукт 5 x 50, тоест максимум около 4 часа. Важно е да отбележа, че това са само теоретични показатели, защото топлината, потта, къпанията в морето или басейна и ултравиолетовите лъчи „разпадат“ молекулите на слънцезащитните продукти, затова е желателно да подновяваме слънцезащитата, повтаряйки намазването приблизително на 2 часа и половина.
Интересен е и друг факт – spf 15 спира около 93% от UVB лъчите. Spf 30 спира около 97%, а spf 50 около 98%. Тоест както е видно, spf се избира според това как реагира нашата собствена кожа. По-чувствителните кожи е по-добре да се доверят винаги на spf 50.
Важно е да уточня, че spf не е общозначима величина, тя се отнася само за UVB лъчите. За UVA лъчите до момента не съществува точна скала за оценка. Парадокс или не, UVA лъчите съставляват 95% от ултравиолетовата радиация. Но защо тогава все още не са ги „класифицирали“, ще попитате вие? Обяснение на този факт има. И то е най-вече етично. UVB лъчите участват в остаряването на кожата и в щетите в дълбочина в много по-малка степен, отколкото UVA лъчите, но пък имат видимо действие. Кожата почервенява, и както обясних по-горе, в много общи линии на това се базира теста на spf.
UVA лъчите притежават по-висока енергия, следователно са способни да проникнат по-дълбоко и да достигнат до вътрешността на клетката, и по-точно до ДНК. Щетите не са видими и незабавни, от тях не се почервенява, вероятно и това играе своята роля за неотдаване на необходимото им значение от самите потребители. Често съм чувала да казват, аз не „изгорях“, за мен всичко е наред. И пак казвам, нещата не са толкова прости, истинските щети от едно „неизгаряне“ ще се проявят доста по-късно, ние ще сме забравили, но кожата ни – не.
Защо е трудно и неетично да се класифицира предпазването или установяването на щети, причинени от UVA лъчите? Защото това означава да се подложи реален човек на лъчение, докато доказано не му се причини 
неоплазия, да не казвам другата дума, защото звучи стряскащо.
С други думи формулаторите на слънцезащитни продукти разработват теоретични „широкоспектърни“ продукти, повечето съвременни формули предпазват както от UVB, така и от UVA лъчите, но да се даде конкретно, изпитано и доказано цифрово изражение на UVA защитата за момента не е възможно. Купувайки слънцезащитен продукт, освен цифрата след spf, която трябва да отговаря на вашите нужди, търсете знака, който съм посочила тук вдясно, който показва наличието и на UVA филтър според стандартите на ЕС.
Съществуват физични и химични филтри. Мен лично ме смущава потребността да ги нарека „физични“ и „химични“, защото всички те (както и всичко което ни заобикаля, но за това в тази публикация) са химични. И всички те са и физични. Но да престана за момента, и да продължа с по-разпространените им наименования, за да мога да бъда разбрана. Физичните филтри се състоят от вид „огледални“, тоест отразяващи слънчевите лъчи частици. Такива са например цинковия оксид и титаниевия диоксид, които на вид са прахове с много бял цвят, нанесени със съответния носител такава бяла следа оставят и върху кожата. Химичните филтри действат на друг принцип, те „прихващат“ UVB лъчите, вибрират като „пружини“ и разпръскват своята енергия под формата на топлина (ултрачервени лъчи).
До скоро!
